В предговора към романа, писан през 1987 година, има две твърдения. Едното е, че Хайнрих Бьол пише „така, че да го разбират и „малките хора””. Второто е, че „с неподражаема ирония и убийствен сарказъм той прави равносметка на похватите на тайните западногермански служби – равносметка с отрицателен знак”.

Първото може и да е вярно, но само за част от разказите и романите му – не и за този. Да, главната героиня, е обикновена млада жена и в този смисъл нейният начин на живот е познат и близък на „малкия човек”. Но стилът на Бьол, който се характеризира с дълги изречения, в които няма излишни думи, го правят малко труден за четене. Хора, несвикнали с подобен стил, биха могли да го определят и като „скучен” или „досаден” и той вероятно щеше да бъде именно такъв, ако не беше съчетан с дълбока психологическа прозорливост при изграждането на героите. Освен това, Хайнрих Бьол наистина виртуозно заплита и проследява фината мрежа на човешките отношения.

Второто вероятно също донякъде е вярно, макар че в романа не се споменава нищо за тайни служби и това, което става с главната героиня Катарина Блум, може да се случа на всеки по един или друг начин, под една или друга форма. В този смисъл, ситуацията, в която попада тя, касае много повече хора, а не само онези, които са имали вземане-даване с тайната полиция.

Ето и сюжета накратко. Катарина Блум е домашна помощница с безупречна репутация и ясни планове за живота си, която обаче се влюбва в опасен мъж, издирван от полицията…

Хайнрих Бьол е носител на Нобеловата литературна награда за 1972 година.